Specialen pozdrav s: Wosh MC - Ne iskam da puskam rakata ti!
Celuvki ot men, usmihnato 4ove4e ne zabravqi, 4e mnogo te obi4am!
Thursday, January 31, 2008
Tuesday, January 1, 2008
Saturday, November 24, 2007
Holla
E te zavyrnah se, dosta vreme me nqma6e, za6toto maika mi be6e na gosti i q razvejdah baq vreme nagore - nadolu da ogleda. Hodihme kyde li ne. Tam kydeto iska6e tam sym q zavel :) Hubavo e nqkoi rodnina da ti doide na gosti! Za vsi4ki, koito ne znaqt maika ve4e e dobre, opravila se e i e 4isto nova. Radvam se, 4e ne i se slu4i ne6to lo6o, za6toto 6tqh da poludeq. Tova e fakt i mislq, 4e mnogo hora go znaqt. Te se trevojiha dostaty4no s men kogato i az se trevojih. Golqma podkrepa mi udariha, taka da se kaje. Tova go ocenqcam be hora! Sega smqtam da gi izbroq poimenno, za6toto tova ne sa hora ot ulicata, a hora koito prekaleno mnogo uvajavam i obi4am - nqmat ravni!!
A eto gi i tqh:
Vladura
Vesi
Kamen
Stamen
Mihalq (z-Ro)
Kiro
Mnogo vi blagodarq hora, 4e bqhte do men kogato naistina imah nujda! Mnogo vi uvajavam i obi4am, moje malko stranno da zvu4i, no tova e samata istina. Edva li vi kazvam ne6to novo, vypreki 4e ne go povtarqm non stop ili mnogo 4esto, a rqdko. Ocenqvam vi!
Samo syjelqvam, 4e 4ak sega pi6a tozi post, no imah prekaleno mnogo rabota i posle maika kato ozdravq doide pri men, taka 4e o6te po - malko vreme imah.
\/ MIR
A eto gi i tqh:
Vladura
Vesi
Kamen
Stamen
Mihalq (z-Ro)
Kiro
Mnogo vi blagodarq hora, 4e bqhte do men kogato naistina imah nujda! Mnogo vi uvajavam i obi4am, moje malko stranno da zvu4i, no tova e samata istina. Edva li vi kazvam ne6to novo, vypreki 4e ne go povtarqm non stop ili mnogo 4esto, a rqdko. Ocenqvam vi!
Samo syjelqvam, 4e 4ak sega pi6a tozi post, no imah prekaleno mnogo rabota i posle maika kato ozdravq doide pri men, taka 4e o6te po - malko vreme imah.
\/ MIR
Tuesday, July 17, 2007
И защото Веси каза, че това си е мое и аз трябва да си го постна сам:
Сега ще ти разкажа една история за едно момче на което не му пукаше за животът, не намираше смисълът в него и изобщо не му се занимаваше с нищо.
Като малък си беше луда глава, така нареченото лошо момче и почти никого не го пускаха да излиза с него. Мамините синчета постоянно се цепеха, че са заети, а истината беше много проста – родителите им не ги пускаха с него, защото знаеха, че ще се забъркат в нещо. От тогава той се озлоби. Да наистина беше много малък, за да разбере повечето неща, но някак си озря прекалено бързо поради създалите се обстоятелства в неговият живот. Ако зададеш въпрос на неговите родители за него тяхното мнение ще е, че е много кротко момче, но като всеки тинейджър издивява понякога. Те наистина по онова време не познаваха синът си, което не беше, защото те не искат да се занимават, а защото той не ги допускаше до себе си. Рядко им искаше пари, а винаги имаше, това много ги озадачаваше, но в течение на времето разбраха, че той работи и сам си изкарва парите една на 15. За едно петнадесет годишно момче по онова време наистина беше трудно да се намери работа, но той някак си винаги успяваше да омае работодателите. Имаше акъл, не е като да няма. Повечето от връстниците му страняха от него, както бяха научени от родителите си. Само едно момче изобщо не се съобразяваше с общоприетото мнение, от в момента, в който се бяха запознали не се разделяха. Никога не го беше оставял сам, а за сметна на това нашият човек никога не го зарязваше и си държеше на него. Двамата израснаха заедно. Но той си носеше злобата в сърцето и си правеше каквото трябва. Беше инат, няма какво да крие това. Но незнайно как това винаги беше в негова полза. Всички го гледаха и му намираха дефекти, но на него му харесваше да си е самият себе си, нямаше смисъл да се прави на нещо различно, което не е. Той беше сам със себе си, мислите си и своя приятел. От тая злоба и желанието му за въздух, защото понякога имаше чувство, че се задушава, но винаги изникваше един глас в главата му да не се предава, се роди и любовта към хип – хопът. Ненадейно той запълни не малката празнота в животът му. Хип – хопът не запълни цялото му сърце, а по-голямата част от празнината в него. Другата малка част я запълваше момчето с което бяха израснали заедно. Все пак те винаги бяха двамата, много неща им се бяха случвали и никога, ама никога не се бяха предавали един-друг. Любовта им към хип-хопа се роди по едно и също време. Двамата се развлякоха и тогава разбраха какво е да носиш някаква маркова дрешка, как ти гали егото и те кара да се чувстваш добре, както и хубавите маратонки и кецове.
Мъжът в тялото на 16 годишно момче се събуди. Просветнаха му най – различни тактики как да свали някое момиче. След един – два провала схвана гъвкавостта и си изгради подход и отношение. Почти винаги успяваше, а тактиките и галантните му лавирания ставаха все по – добри и по – добри с течението на годините. Никога не беше удрял жена, но един път му се наложи. Той не го искаше, но яростта го беше завладяла и и завъртя един шамар след което тя се свлече. Доста силен беше. Когато го направи не му олекна, а напротив започна да му тежи на съвестта. От онзи момент никога повече не си позволи да вдигне дори малкият си пръст срещу момиче. За сметка на това хич не си пестеше ударите срещу дразнителите. Голяма клечка с барут е. Драснат ли го там където го боли не прощаваше на никога.
Колкото повече ставаше мъж, толкова повече му се искаше да се забавлява повече не, че не го правеше доста, но пък и здраво учеше, не си играеше. Един ден се сблъска с едно момче. Това, което го учуди беше защото и този индивид беше развлечен. Нещо странно лъхаше от него. Те се запознаха и излязоха на кафе. Допаднаха си. Имаха горе – долу едни и същи интереси. Нашето момче го запозна със своето приятелче и което е най – хубавото те си допаднаха и веднага се разбраха. От този ден станаха трима изроди. Това, че бяха трима не продължи много дълго. Само една седмица. Новият приятел доведе своя най – добър приятел. Този човек беше много луд колкото всички. Ето ги вече четири вълци готови за лов. Хиляди колоритни случки. Щом някой “клонинг” закачи някой от глутницата беше веднага разръфан. Скочи ли един от тях другите трима веднага след него без да се замислят. Пазеха гърбовете си един на друг и никога не се предаваха. Вярно караха се от време на време, биеха се на шега, но никога не се лъжеха и мамеха.
Почнаха да обикалят страната. Като чели им беше предначертано да се запознаят с много други печени типове, с които наистина си допаднаха и създадоха една стабилна връзка. Наистина началната четворка беше главната, но и всички, които им бяха приятели също бяха важни. Ето те станаха повече приятели и се оценяваха като хора. Всеки който посмяваше да ги ръчне където не трябва си го отнасяше. Ако беше сам си ядеше боя от тоя който е ръчнал, а ако бяха повече се получаваше така наречената верижна реакция. Това се случваше рядко, но няма да си кривя душата, че е имало и доста такива моменти.
Един ден обаче нашето момче срещна едно момиче. Тя малко с пренебрежение се запозна с него. Някак не и се искаше. Но нашето момче си е инат и си настояваше да излиза с мацката. Тя излизаше с него и се опознаваха. Роди се едно прекрасно взаимоотношение. Той наистина я заобича. Готов да умре за нея и до ден днешен. Тя го подкрепяше и честно да си призная от толкова много грешки в животът го е спирала. Перфектно се вписа в компанията и доста добре се разбра с останалите трима пича. А те доста добре я приеха. Въпреки че не винаги тя беше с тях, не е присъствала на доста страшни моменти, а и те не винаги са били до нея физически, а духом се подкрепяха. Но когато трябваше винаги бяха там един за друг. Рядко се намират такива хора. Нашият човек я слушаше и добре, че правеше така, защото тя имаше уникален възглед за нещата. Наистина беше здраво стъпила на земята, въпреки че много често си позволяваше да лети из облаците. Но това си е тя и никога не се е правила на друг човек – естествена до последно. Един ден му хрумна на момчето да замине, за да си изкара повече пари за образованието. Тя го подкрепи, както и останалите трима вълка. Тогава момчето с което беше израснал му каза, че няма да го остави сам и заминава с него и изобщо не му пука той какво мисли по въпроса. И така заминаха двамата един ден от Февруари месец. И още са там. Да, мъчно им е за приятелите, но те гонят своето бъдеще, а приятелите не упрекват – те разбират. Много ви обичам за това, че сте до мен и знам, че никога няма да ме оставите, дори и след десет години раздяла. Не, че ще бъде толкова, но това е истината! Това е кратката версия на историята на моят живот до момента. А аз съм Борислав а.к.а. Бенжито.
Като малък си беше луда глава, така нареченото лошо момче и почти никого не го пускаха да излиза с него. Мамините синчета постоянно се цепеха, че са заети, а истината беше много проста – родителите им не ги пускаха с него, защото знаеха, че ще се забъркат в нещо. От тогава той се озлоби. Да наистина беше много малък, за да разбере повечето неща, но някак си озря прекалено бързо поради създалите се обстоятелства в неговият живот. Ако зададеш въпрос на неговите родители за него тяхното мнение ще е, че е много кротко момче, но като всеки тинейджър издивява понякога. Те наистина по онова време не познаваха синът си, което не беше, защото те не искат да се занимават, а защото той не ги допускаше до себе си. Рядко им искаше пари, а винаги имаше, това много ги озадачаваше, но в течение на времето разбраха, че той работи и сам си изкарва парите една на 15. За едно петнадесет годишно момче по онова време наистина беше трудно да се намери работа, но той някак си винаги успяваше да омае работодателите. Имаше акъл, не е като да няма. Повечето от връстниците му страняха от него, както бяха научени от родителите си. Само едно момче изобщо не се съобразяваше с общоприетото мнение, от в момента, в който се бяха запознали не се разделяха. Никога не го беше оставял сам, а за сметна на това нашият човек никога не го зарязваше и си държеше на него. Двамата израснаха заедно. Но той си носеше злобата в сърцето и си правеше каквото трябва. Беше инат, няма какво да крие това. Но незнайно как това винаги беше в негова полза. Всички го гледаха и му намираха дефекти, но на него му харесваше да си е самият себе си, нямаше смисъл да се прави на нещо различно, което не е. Той беше сам със себе си, мислите си и своя приятел. От тая злоба и желанието му за въздух, защото понякога имаше чувство, че се задушава, но винаги изникваше един глас в главата му да не се предава, се роди и любовта към хип – хопът. Ненадейно той запълни не малката празнота в животът му. Хип – хопът не запълни цялото му сърце, а по-голямата част от празнината в него. Другата малка част я запълваше момчето с което бяха израснали заедно. Все пак те винаги бяха двамата, много неща им се бяха случвали и никога, ама никога не се бяха предавали един-друг. Любовта им към хип-хопа се роди по едно и също време. Двамата се развлякоха и тогава разбраха какво е да носиш някаква маркова дрешка, как ти гали егото и те кара да се чувстваш добре, както и хубавите маратонки и кецове.
Мъжът в тялото на 16 годишно момче се събуди. Просветнаха му най – различни тактики как да свали някое момиче. След един – два провала схвана гъвкавостта и си изгради подход и отношение. Почти винаги успяваше, а тактиките и галантните му лавирания ставаха все по – добри и по – добри с течението на годините. Никога не беше удрял жена, но един път му се наложи. Той не го искаше, но яростта го беше завладяла и и завъртя един шамар след което тя се свлече. Доста силен беше. Когато го направи не му олекна, а напротив започна да му тежи на съвестта. От онзи момент никога повече не си позволи да вдигне дори малкият си пръст срещу момиче. За сметка на това хич не си пестеше ударите срещу дразнителите. Голяма клечка с барут е. Драснат ли го там където го боли не прощаваше на никога.
Колкото повече ставаше мъж, толкова повече му се искаше да се забавлява повече не, че не го правеше доста, но пък и здраво учеше, не си играеше. Един ден се сблъска с едно момче. Това, което го учуди беше защото и този индивид беше развлечен. Нещо странно лъхаше от него. Те се запознаха и излязоха на кафе. Допаднаха си. Имаха горе – долу едни и същи интереси. Нашето момче го запозна със своето приятелче и което е най – хубавото те си допаднаха и веднага се разбраха. От този ден станаха трима изроди. Това, че бяха трима не продължи много дълго. Само една седмица. Новият приятел доведе своя най – добър приятел. Този човек беше много луд колкото всички. Ето ги вече четири вълци готови за лов. Хиляди колоритни случки. Щом някой “клонинг” закачи някой от глутницата беше веднага разръфан. Скочи ли един от тях другите трима веднага след него без да се замислят. Пазеха гърбовете си един на друг и никога не се предаваха. Вярно караха се от време на време, биеха се на шега, но никога не се лъжеха и мамеха.
Почнаха да обикалят страната. Като чели им беше предначертано да се запознаят с много други печени типове, с които наистина си допаднаха и създадоха една стабилна връзка. Наистина началната четворка беше главната, но и всички, които им бяха приятели също бяха важни. Ето те станаха повече приятели и се оценяваха като хора. Всеки който посмяваше да ги ръчне където не трябва си го отнасяше. Ако беше сам си ядеше боя от тоя който е ръчнал, а ако бяха повече се получаваше така наречената верижна реакция. Това се случваше рядко, но няма да си кривя душата, че е имало и доста такива моменти.
Един ден обаче нашето момче срещна едно момиче. Тя малко с пренебрежение се запозна с него. Някак не и се искаше. Но нашето момче си е инат и си настояваше да излиза с мацката. Тя излизаше с него и се опознаваха. Роди се едно прекрасно взаимоотношение. Той наистина я заобича. Готов да умре за нея и до ден днешен. Тя го подкрепяше и честно да си призная от толкова много грешки в животът го е спирала. Перфектно се вписа в компанията и доста добре се разбра с останалите трима пича. А те доста добре я приеха. Въпреки че не винаги тя беше с тях, не е присъствала на доста страшни моменти, а и те не винаги са били до нея физически, а духом се подкрепяха. Но когато трябваше винаги бяха там един за друг. Рядко се намират такива хора. Нашият човек я слушаше и добре, че правеше така, защото тя имаше уникален възглед за нещата. Наистина беше здраво стъпила на земята, въпреки че много често си позволяваше да лети из облаците. Но това си е тя и никога не се е правила на друг човек – естествена до последно. Един ден му хрумна на момчето да замине, за да си изкара повече пари за образованието. Тя го подкрепи, както и останалите трима вълка. Тогава момчето с което беше израснал му каза, че няма да го остави сам и заминава с него и изобщо не му пука той какво мисли по въпроса. И така заминаха двамата един ден от Февруари месец. И още са там. Да, мъчно им е за приятелите, но те гонят своето бъдеще, а приятелите не упрекват – те разбират. Много ви обичам за това, че сте до мен и знам, че никога няма да ме оставите, дори и след десет години раздяла. Не, че ще бъде толкова, но това е истината! Това е кратката версия на историята на моят живот до момента. А аз съм Борислав а.к.а. Бенжито.
Friday, July 13, 2007
Thursday, June 14, 2007
...Козът е рол...
А бе ровчих си из някои от старите неща и най - интересното е, че намерих неща, които не трябваше да са там, но пък много смешно ми стана, то не точно смешно, а някак весело и тъжно. Даскало! Кво да ви обеснявам, ама странното беше, че имаше и 1 есе захвърлено там. Много съм добър, ей! Имам 5,88 как го е сметнала идея си нямам, ама щом пише толкова, значи не е по-ралично. Козът е рол!! А ето го и есето:
.
Какво е да бъдеш самия себе си?
.
Есе
.
Странно нещо е животът. Като река е. Блъска те в бреговете, камъните, дънерите, а ти като едно просто същество се бориш сам с бурните и калните й води. Това изсмъква всичките ти жизнени сили. Живеем, за да умрем - това е ясно! Няма смисъл да се спори с мен. Доказано е. Човек се ражда, живее и после умира. Две неща са сигурни в тоя живот - че ще умреш и че ще живееш жовотът си, така както го направиш, така че зависи само и единствено от вас дали ще пробягате през живота, правейки се на някой друг или ходейки спокойно, наслаждавайки се на всяка глътка въздух бъдейки самият себе си.
Още от най - древни времена някой са осъзнавали това, а други винаги са били това, което не са. Ето от къде идва тенденцията да си някой друг, а не този, който си в действителност. Някак по-модерно им се е струвало на хората. И те са го правели, пропилявайки животът си в илюзии за това, което не са. Доказано е, че колкото повече се подържа една лъжа, една небивалица, една илюзия, тя се превръща в реалност. Така хората не могат да усетят истинския живот. Колкото и тъжно да звучи - това е така. Дори днешното поколение си "умира" да се прави на нешо повече, да подържава на комшията, който и пет пари не струва. Всички си мислят, че е модерно. Чудя се тези хора знаят ли какво е да си самият себе си или просто са си загубили Азът някъде в превода? Предполагам, че този въпрос ще си остане риторичен, защото едва ли някой от тях ще може да ми отговори. Само се чудя и не мога да си отговоря на въпросът: "Кое му е толкова модерното? Оригиналното?" Това за мен са копия - клонинги без лице, мисъл и цел.
Уникалност, оригиналност, цели, съзнание. Какво е това? Има ли смисъл в днешни дни или просто се е изгубил по прашните пътеки на еволюцията? А какво е да бъдеш самият себе си? Да бъдеш самият себе си, ако си съумял да се запазиш цял, чист и незасегнат от днешната "мода", е нещо неописуемо, онази сладка тръпка, която тече по вените ти, която ти дава живот. Да си самият себе си е най - оригиналното нещо. Да чуваш собствените си мисли, да дишаш собственият си въздух, да знаеш, че си различен от всички останали, а не някакво просто копие на някой те изпълва с живот! Незаменимо чувство!
Самият аз съм себе си във всеки един момент от моя живот, не слагам маски, просто умея да лавирам между различните ситуации и пак да се запазя "здрав". А какво е да си Борислав Петров Василев? Това е да си обикновено момче с любов към определени хора и определени неща. Да обичаш страсно черната музика, тя не се слуша с ушите, а със сърцето. Да уважаваш приятелите си. Трябва да си подготвен за всичко, което теоритично може да ти се случи през даден ден. Винаги да запазваш спокойствие в екстремни ситуации, да живееш животът си пълноценно, да поемаш рискове и да не ти пука за малковажни неща, защото един път се живее! Да танцуваш добре брейк, да можеш да цакнеш - не перфектно разбира се - някой друг стрийтбол дрибъл, и да владееш математиката на горе - долу отлично ниво. Да си здраво стъпил на земята.
Ето това е да бъда себе си, себе си във всеки един момент. И гордо мога да кажа, че никой не може да ме копира, аз съм си единстен и уникален, както всички хора, които са себе си. Другите могат да се опитват да бъдат мен, но аз нося истинското Аз в сърцето си и не ме е страх да го използвам всеки ден, всеки миг - постоянно!
Wednesday, June 13, 2007
...Ластик...
Всеки път стоя и се чудя, защо ли всеки път щом натисна клавиша почва да се лее болка, не зная, може би щото се чувствам просто безсилен, слаб и завързан с окови и наситен с отрови. Лавилен, отпадна и неспокоен, но със слух боен, не само когато съм погълна вече джин троен съм разумен, режещ и нежен, не безметежен, тежък, платежен ли? Ся съм сериозен и лабежен. Аз съм лавина, градушка, горя като лютива чушка! Който ме взема на мушка бих му казал да бяга, светът е малък, няма просто къде да се скриеш и да виеш и църкаш, зад мен да пърхаш пак ще те намеря! Обичам и мразя, най - вече обичам и съм горд с това, до мен има жена, която ми пази гърба, а аз пазя нейния! Това не са откровения, за хора с мнения - не ме ебе за вашите мнения!!!Подгохила ме е болката, но не знам защо. Агресията е на 100%. Омръзнало ми е от чакали, не стига, че сме малко, ами се и изяждаме. Колко сте жалки и позорни. Лигави сте като плацента. Не знам дори защо го пиша това, но знам че в него някои хора ще намерят най - великия смисъл. Е това са приятели, както жената, която ми пази гърба каза: "Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе!" Това ме надъха да продължавам напред с това, което правя, зашото животът е толкова кратък, миговете толкова много, а приятелите толкова малко - жалко! А ти копеле прозрачно продължавай да се опитваш да ме храниш и бедиш. Аз съм бил позьорче, аз съм бил син майчин, аз съм тоя без мозък, според тебе, ама тези които знаят мен - на тебе се смеят! Не ме заплашвай, защото знам, че куче, което много лае не хапе, да не се озовеш сам срешу мен. И много ми е чудно, ако се погледнеш в огледалото дали няма да ти помаха най - големият позиор? И как преживяваш цял ден без да ти иде да се убиеш в земята? Ти си роб мойто момче!!
А аз - свободен съм да правя к'вото искам, к'вото мога, макар и с вързани ръце намирам с к'во да се боря! И споря щото, ако няма кой да спори къв е прогреса? Само да кл
атиш феса, щот ти влиза в интереса! Звучи ми не смешно ми долно, да си мислиш, че си най - добрия или нещо от сорта, тва е позорно, особено в ситуация за момента!!! Аз си знам пред кой искам да важа!! Макар да съм 6, 8, 17, 18, 20, 100 в твоите очи - не ме вълнуваш! Господарят ти те вика...
Subscribe to:
Posts (Atom)