Sunday, December 17, 2006

Ластик...

Приказката беше доста проста...
Едно време в квартала зад панелите на моста банда голяма, войска перфектно подбрана от психопати не един и двама, неподходящи за смяна! Квартал добре покрит от всяка блага дума, и който играе обут и другия барал бастуна! Голяма сума, яко падала в ръцете, тая скапана мизерия убила умовете. Блоковете били ниски, хората в тях малко, с материално положение определяно на доста жалко! Хора криминални. Интригите вече банални. Кеша идвал от грабежи, следки нелегални. Обноските били брутални и тоз, който паднел в ръцете на ченгела тъп още помнел прътите метални. Квартал на бели - ненормални! Никой черен няма и всеки скапан ден свършва все с нова поредна драма на не един познат и двама, свързани за бяла дама... Всичко отива къде? За казана...

И помня него, беше зелен, най - много пети клас. Беше малък, беше нищо, беше копеле без глас. Беше добър - не се ебаваше с другите хора, но съдбата го прати на битка в контра отбора! Беше хаос, беше война... Във войната няма правила! Незнам защо, но той избра да бъде слабата страна. Войната стана катаклизъм, имаше огън и жар. Беше свикнал с поражението, за него нямаше цяр. И няма ръчкането да напише "барба". Няма просяк, които да не иска, да не бъде цар. Той беше прозрачен и другите минава през него... И дума да не ставаше, че знаеше какво е его!
Войната бе толкова дълга, че вече нямаше край. На бойното поле не можеш да си тръгнеш "bye - bye"!
Ротата го ебаваше, направо го правеше луд, не можеше да свикне с мисълта, че точно той е шут! Не! Видя се края, сега се сещам и зная, че щом съм прав АЗ никога не трябва да си трая! И няма, няма, и няма, няма, няма, няма, няма, няма, няма да си трая!

А за Reebok G6 II?


Monday, December 11, 2006

А бе яд на поразия

Е точно такива бяха...
Понеже си скъсах Jordan 7 N007 (леко ми се падаха любими, щото бяха от Камен, Стамен и Владура лек подарък) не6то съм си харесал

Ей незнам какво ще каже някой за тях, ама аз съм си ги харесал..
Но може и да не си взема нищо... Понякога незнам какво искам...
Аре мойте хора кажете какво да правя?

Thursday, December 7, 2006

Една Усмивка


"Не си играй с него той върши само бели!"
Така съветваха децата си всички родители
от квартала, когато лошото момче
отиде да повика тяхното възпитано синче.
И то се изцепва от вратата "Сега съм зает.",
а аз събирам сили и продължавам напред,
пеейки си своята песен:
"Дръж се защото живота не е лесен..."
И отново крача сам по улицата,
вглеждам се 1 по 1 на хората в лицата
и както бездомникът търси топла завивка,
аз търся топлината на 1-а добродушна усмивка,
с която да сгрея цялото си създание,
изпълнено с жажда за малко внимание.
Ей, човече, аз съм тука долу, погледни,
към мене и ми се усмихни!

1-а усмивка за младите играчи,
1-а усмивка толкова много значи,
когато имаш нужда от нея. . .
1-а усмивка с която да сгрея
ледената болка в сърцата
на бъдещите войни на улицата.

Погледни ме в очите, какво виждаш в тях,
надникни ми в душата, открий моя грях.
Kaжи какво направих, къде съм сгрешил,
но не ме карай да съжалявам, че съм се родил,
защото аз обичам живота,
а може би не съм се сблъскал с него, но каквото
и да говорим аз знам,
как е да си обиколен от хора, а да се чувстваш сам.
Знам добре к`во става с онова хлапе,
когато стане на 16, нормално ли е
да гледаш как маминото синче
разкарва на татето с колата кучките,
а ти си никой, ти си там долу
и гледаш отстрани като на няк`во шоу.
О`К, правиш каквото трябва, нали!!!?
Повече грехове, повече пари!
Започваш да вдишваш аромата на скъпите парфюми,
който ти купуваш. Не са нужни думи,
просто стоиш и трошиш парата,
а те те слушат защото ти диктуваш правилата...
И какво получаваш 1-и щастливи мумий,
усмихващи се не на теб, а на твоите суми...
"Ама, ти си толкова готин, мили!"
Хъ, майната ти, кучко, спри да се хилиш!!!

1-а усмивка за младите играчи,
1-а усмивка толкова много значи,
когато имаш нужда от нея. . .
1-а усмивка с която да сгрея
ледената болка в сърцата
на бъдещите войни на улицата.

Толкова много несправедливи наказания,
толкова много излишни изпитания,
толкова много скалъпени обвинения,
резервираност и предубеждения.
И всичко това към 1-и обикновени деца,
набедени по 1-а или друга причина.
И като го отритнеш какво очакваш да стане,
да си извади поука и да хване
правия път, а кой е правия път...
всички разбираме едва в деня на страшния съд.
И майната им на шибаните интриганти,
определящи кое е добро и кое зло, педанти,
избиващи комплекси в подрастващите хлапета,
само защото се страхуват от истинските копелета.
Майната им, момче, само от теб зависи,
давай напред, аз съм с теб, усмихни се !!!

Sunday, December 3, 2006

Friday, December 1, 2006

Darkness vs. Junior

Rocking 2 the front
Rocking 2 the back