3-умфът на Веси

Животът е поредица от падения и възходи, от хубави или гадни периоди, на които не можеш да определиш големината, началната или крайната дата. Възходът може да бъде равен на падение и въпреки всеобщото мнение за свят изпълнен без злоба, куршуми и унижение, грях, пари и уважение. И всичко това не може да се побере в едно изречение. Моето мнение е само мое – изречено, обречено. Бори се с всеобщото пренабрежение. Хич не ми пука за на България боклула! Тази редица мисли избиват, напират, искат да излизат. Пред човешките очи морала раздират. Жива съм... Сама съм... Тази проста рима не ме спира – тичам, дишам, мисля. Пресичам твоята мисел, умело я разсичам. Азбуката на живота е лесна – не го разбра и затова той те плесна! Наведе глава и се остави на смъртта. Предал си се... Предал си всички... А искаше само да си въртиш бизнесът... Нощ, луна, звезди, жега, кола... изтрел... труп в прахта! Жив си... Сам си... Почти опустошен, от дълбока болка наранен... Жив си... Сам си... Родил си се... А после вече нищо няма значение и точно тук е онова малко прозрение. Животът се живее преди смъртта, след това си само храна за червеите в пръстта. Но истинският живот изпълнен с хубост е горе на върха, а не долу близко до шибания хумус! И каквато и да е цената, плащам, за да 3-умфирам на горе по стъпалата.