И защото Веси каза, че това си е мое и аз трябва да си го постна сам:

Сега ще ти разкажа една история за едно момче на което не му пукаше за животът, не намираше смисълът в него и изобщо не му се занимаваше с нищо.
Като малък си беше луда глава, така нареченото лошо момче и почти никого не го пускаха да излиза с него. Мамините синчета постоянно се цепеха, че са заети, а истината беше много проста – родителите им не ги пускаха с него, защото знаеха, че ще се забъркат в нещо. От тогава той се озлоби. Да наистина беше много малък, за да разбере повечето неща, но някак си озря прекалено бързо поради създалите се обстоятелства в неговият живот. Ако зададеш въпрос на неговите родители за него тяхното мнение ще е, че е много кротко момче, но като всеки тинейджър издивява понякога. Те наистина по онова време не познаваха синът си, което не беше, защото те не искат да се занимават, а защото той не ги допускаше до себе си. Рядко им искаше пари, а винаги имаше, това много ги озадачаваше, но в течение на времето разбраха, че той работи и сам си изкарва парите една на 15. За едно петнадесет годишно момче по онова време наистина беше трудно да се намери работа, но той някак си винаги успяваше да омае работодателите. Имаше акъл, не е като да няма. Повечето от връстниците му страняха от него, както бяха научени от родителите си. Само едно момче изобщо не се съобразяваше с общоприетото мнение, от в момента, в който се бяха запознали не се разделяха. Никога не го беше оставял сам, а за сметна на това нашият човек никога не го зарязваше и си държеше на него. Двамата израснаха заедно. Но той си носеше злобата в сърцето и си правеше каквото трябва. Беше инат, няма какво да крие това. Но незнайно как това винаги беше в негова полза. Всички го гледаха и му намираха дефекти, но на него му харесваше да си е самият себе си, нямаше смисъл да се прави на нещо различно, което не е. Той беше сам със себе си, мислите си и своя приятел. От тая злоба и желанието му за въздух, защото понякога имаше чувство, че се задушава, но винаги изникваше един глас в главата му да не се предава, се роди и любовта към хип – хопът. Ненадейно той запълни не малката празнота в животът му. Хип – хопът не запълни цялото му сърце, а по-голямата част от празнината в него. Другата малка част я запълваше момчето с което бяха израснали заедно. Все пак те винаги бяха двамата, много неща им се бяха случвали и никога, ама никога не се бяха предавали един-друг. Любовта им към хип-хопа се роди по едно и също време. Двамата се развлякоха и тогава разбраха какво е да носиш някаква маркова дрешка, как ти гали егото и те кара да се чувстваш добре, както и хубавите маратонки и кецове.

Мъжът в тялото на 16 годишно момче се събуди. Просветнаха му най – различни тактики как да свали някое момиче. След един – два провала схвана гъвкавостта и си изгради подход и отношение. Почти винаги успяваше, а тактиките и галантните му лавирания ставаха все по – добри и по – добри с течението на годините. Никога не беше удрял жена, но един път му се наложи. Той не го искаше, но яростта го беше завладяла и и завъртя един шамар след което тя се свлече. Доста силен беше. Когато го направи не му олекна, а напротив започна да му тежи на съвестта. От онзи момент никога повече не си позволи да вдигне дори малкият си пръст срещу момиче. За сметка на това хич не си пестеше ударите срещу дразнителите. Голяма клечка с барут е. Драснат ли го там където го боли не прощаваше на никога.

Колкото повече ставаше мъж, толкова повече му се искаше да се забавлява повече не, че не го правеше доста, но пък и здраво учеше, не си играеше. Един ден се сблъска с едно момче. Това, което го учуди беше защото и този индивид беше развлечен. Нещо странно лъхаше от него. Те се запознаха и излязоха на кафе. Допаднаха си. Имаха горе – долу едни и същи интереси. Нашето момче го запозна със своето приятелче и което е най – хубавото те си допаднаха и веднага се разбраха. От този ден станаха трима изроди. Това, че бяха трима не продължи много дълго. Само една седмица. Новият приятел доведе своя най – добър приятел. Този човек беше много луд колкото всички. Ето ги вече четири вълци готови за лов. Хиляди колоритни случки. Щом някой “клонинг” закачи някой от глутницата беше веднага разръфан. Скочи ли един от тях другите трима веднага след него без да се замислят. Пазеха гърбовете си един на друг и никога не се предаваха. Вярно караха се от време на време, биеха се на шега, но никога не се лъжеха и мамеха.

Почнаха да обикалят страната. Като чели им беше предначертано да се запознаят с много други печени типове, с които наистина си допаднаха и създадоха една стабилна връзка. Наистина началната четворка беше главната, но и всички, които им бяха приятели също бяха важни. Ето те станаха повече приятели и се оценяваха като хора. Всеки който посмяваше да ги ръчне където не трябва си го отнасяше. Ако беше сам си ядеше боя от тоя който е ръчнал, а ако бяха повече се получаваше така наречената верижна реакция. Това се случваше рядко, но няма да си кривя душата, че е имало и доста такива моменти.

Един ден обаче нашето момче срещна едно момиче. Тя малко с пренебрежение се запозна с него. Някак не и се искаше. Но нашето момче си е инат и си настояваше да излиза с мацката. Тя излизаше с него и се опознаваха. Роди се едно прекрасно взаимоотношение. Той наистина я заобича. Готов да умре за нея и до ден днешен. Тя го подкрепяше и честно да си призная от толкова много грешки в животът го е спирала. Перфектно се вписа в компанията и доста добре се разбра с останалите трима пича. А те доста добре я приеха. Въпреки че не винаги тя беше с тях, не е присъствала на доста страшни моменти, а и те не винаги са били до нея физически, а духом се подкрепяха. Но когато трябваше винаги бяха там един за друг. Рядко се намират такива хора. Нашият човек я слушаше и добре, че правеше така, защото тя имаше уникален възглед за нещата. Наистина беше здраво стъпила на земята, въпреки че много често си позволяваше да лети из облаците. Но това си е тя и никога не се е правила на друг човек – естествена до последно. Един ден му хрумна на момчето да замине, за да си изкара повече пари за образованието. Тя го подкрепи, както и останалите трима вълка. Тогава момчето с което беше израснал му каза, че няма да го остави сам и заминава с него и изобщо не му пука той какво мисли по въпроса. И така заминаха двамата един ден от Февруари месец. И още са там. Да, мъчно им е за приятелите, но те гонят своето бъдеще, а приятелите не упрекват – те разбират. Много ви обичам за това, че сте до мен и знам, че никога няма да ме оставите, дори и след десет години раздяла. Не, че ще бъде толкова, но това е истината! Това е кратката версия на историята на моят живот до момента. А аз съм Борислав а.к.а. Бенжито.