Monday, March 1, 2010
3-умфът на Веси
Животът е поредица от падения и възходи, от хубави или гадни периоди, на които не можеш да определиш големината, началната или крайната дата. Възходът може да бъде равен на падение и въпреки всеобщото мнение за свят изпълнен без злоба, куршуми и унижение, грях, пари и уважение. И всичко това не може да се побере в едно изречение. Моето мнение е само мое – изречено, обречено. Бори се с всеобщото пренабрежение. Хич не ми пука за на България боклула! Тази редица мисли избиват, напират, искат да излизат. Пред човешките очи морала раздират. Жива съм... Сама съм... Тази проста рима не ме спира – тичам, дишам, мисля. Пресичам твоята мисел, умело я разсичам. Азбуката на живота е лесна – не го разбра и затова той те плесна! Наведе глава и се остави на смъртта. Предал си се... Предал си всички... А искаше само да си въртиш бизнесът... Нощ, луна, звезди, жега, кола... изтрел... труп в прахта! Жив си... Сам си... Почти опустошен, от дълбока болка наранен... Жив си... Сам си... Родил си се... А после вече нищо няма значение и точно тук е онова малко прозрение. Животът се живее преди смъртта, след това си само храна за червеите в пръстта. Но истинският живот изпълнен с хубост е горе на върха, а не долу близко до шибания хумус! И каквато и да е цената, плащам, за да 3-умфирам на горе по стъпалата.
Болка
Нека да се върнем там от където започнахме… За истината и за всички онези лъжливи копелета, които ме мразят. Mислите си, че в бъдещето нещо ще промени... Но не... Вие винаги ще си останете 1-ни шибани кучки... 1-ни скапани, гадни лакеи).
Виждам лицата ви дори и през маските, които сте сложили върху тях, играещи ролите на хора, които никога няма да бъда... Аз също ви мразя и много добре знам...
…колко от вас шибаняци жадуват да видят смъртта ми и с кеф биха изиграли танца на победата върху трупа ми, изписали символите на войната по лицата си с кръвта ми. Ума ми не го побира как така намира причина като теб кретен да започне война срещу мен. Ей, Goo-Goo Man, д`еба твойта майка… Да не мислиш, че това ти е като на "Contra Srike"-a?!Шибаняци, шибани позьори искате да бъдете гангстери, но си оставате актьори и то аматьори… нищо не ми говори името TИ… Помисли!!! Кой си и какви ги вършиш?! Това което започваш можеш ли да го завършиш? Или пак ще кършиш китки и ще бършеш сълзи, хленчейки като кучка, че БОЛИ!!!
На вас шибаняци ви е вътре в природатада се ебете 1 друг, търсейки изгодата…Като курви да се шибате за пари, а от мръсните ви зурли бликат само лъжи. Като вируси пропили тялото си изградили образ-маска, зад която сте се скрили…Ти ли кучко мръсна си била тази, която носи от най-долните зарази на предателството и лицемерието?! Но отдавна не си раздавам доверието на всеки прекрачил моя праг, с маска на приятел, а всъщност враг. Факт, който ме кара да си пазя шибаната чест, превръщайки ме в твоя личен Едмон Д`Антес. Шибаняк, няма да умра преди да видя тялото ти как кърви! Боли, нали?!
Говорите ми за кинти, но от къде, питам, с кинти ще си купите сърца на мъже?! Иначе по дяволите как ще разберете, че мъжете правят, това което правят мъжете! А не да се ебете, за да живеете, а в си песни да пеете, за гангста живот и мръсни пари или че карате "Benz" или "BMW". Нали на никой не му пука дали си истински… Да ти го начукам!!! И когато пискайки се озовеш на боклука, ще ти кажа, че пак на никой няма да му пука и ще те подминава мислейки, че това е новата ти роля, а всъщност АЗ изпълнявайки Божията воля -като Ангелът на смъртта ще дарявам с болка вашите сърца...
Виждам лицата ви дори и през маските, които сте сложили върху тях, играещи ролите на хора, които никога няма да бъда... Аз също ви мразя и много добре знам...
…колко от вас шибаняци жадуват да видят смъртта ми и с кеф биха изиграли танца на победата върху трупа ми, изписали символите на войната по лицата си с кръвта ми. Ума ми не го побира как така намира причина като теб кретен да започне война срещу мен. Ей, Goo-Goo Man, д`еба твойта майка… Да не мислиш, че това ти е като на "Contra Srike"-a?!Шибаняци, шибани позьори искате да бъдете гангстери, но си оставате актьори и то аматьори… нищо не ми говори името TИ… Помисли!!! Кой си и какви ги вършиш?! Това което започваш можеш ли да го завършиш? Или пак ще кършиш китки и ще бършеш сълзи, хленчейки като кучка, че БОЛИ!!!
На вас шибаняци ви е вътре в природатада се ебете 1 друг, търсейки изгодата…Като курви да се шибате за пари, а от мръсните ви зурли бликат само лъжи. Като вируси пропили тялото си изградили образ-маска, зад която сте се скрили…Ти ли кучко мръсна си била тази, която носи от най-долните зарази на предателството и лицемерието?! Но отдавна не си раздавам доверието на всеки прекрачил моя праг, с маска на приятел, а всъщност враг. Факт, който ме кара да си пазя шибаната чест, превръщайки ме в твоя личен Едмон Д`Антес. Шибаняк, няма да умра преди да видя тялото ти как кърви! Боли, нали?!
Говорите ми за кинти, но от къде, питам, с кинти ще си купите сърца на мъже?! Иначе по дяволите как ще разберете, че мъжете правят, това което правят мъжете! А не да се ебете, за да живеете, а в си песни да пеете, за гангста живот и мръсни пари или че карате "Benz" или "BMW". Нали на никой не му пука дали си истински… Да ти го начукам!!! И когато пискайки се озовеш на боклука, ще ти кажа, че пак на никой няма да му пука и ще те подминава мислейки, че това е новата ти роля, а всъщност АЗ изпълнявайки Божията воля -като Ангелът на смъртта ще дарявам с болка вашите сърца...
Thursday, January 31, 2008
!
Specialen pozdrav s: Wosh MC - Ne iskam da puskam rakata ti!
Celuvki ot men, usmihnato 4ove4e ne zabravqi, 4e mnogo te obi4am!
Celuvki ot men, usmihnato 4ove4e ne zabravqi, 4e mnogo te obi4am!
Tuesday, January 1, 2008
Saturday, November 24, 2007
Holla
E te zavyrnah se, dosta vreme me nqma6e, za6toto maika mi be6e na gosti i q razvejdah baq vreme nagore - nadolu da ogleda. Hodihme kyde li ne. Tam kydeto iska6e tam sym q zavel :) Hubavo e nqkoi rodnina da ti doide na gosti! Za vsi4ki, koito ne znaqt maika ve4e e dobre, opravila se e i e 4isto nova. Radvam se, 4e ne i se slu4i ne6to lo6o, za6toto 6tqh da poludeq. Tova e fakt i mislq, 4e mnogo hora go znaqt. Te se trevojiha dostaty4no s men kogato i az se trevojih. Golqma podkrepa mi udariha, taka da se kaje. Tova go ocenqcam be hora! Sega smqtam da gi izbroq poimenno, za6toto tova ne sa hora ot ulicata, a hora koito prekaleno mnogo uvajavam i obi4am - nqmat ravni!!
A eto gi i tqh:
Vladura
Vesi
Kamen
Stamen
Mihalq (z-Ro)
Kiro
Mnogo vi blagodarq hora, 4e bqhte do men kogato naistina imah nujda! Mnogo vi uvajavam i obi4am, moje malko stranno da zvu4i, no tova e samata istina. Edva li vi kazvam ne6to novo, vypreki 4e ne go povtarqm non stop ili mnogo 4esto, a rqdko. Ocenqvam vi!
Samo syjelqvam, 4e 4ak sega pi6a tozi post, no imah prekaleno mnogo rabota i posle maika kato ozdravq doide pri men, taka 4e o6te po - malko vreme imah.
\/ MIR
A eto gi i tqh:
Vladura
Vesi
Kamen
Stamen
Mihalq (z-Ro)
Kiro
Mnogo vi blagodarq hora, 4e bqhte do men kogato naistina imah nujda! Mnogo vi uvajavam i obi4am, moje malko stranno da zvu4i, no tova e samata istina. Edva li vi kazvam ne6to novo, vypreki 4e ne go povtarqm non stop ili mnogo 4esto, a rqdko. Ocenqvam vi!
Samo syjelqvam, 4e 4ak sega pi6a tozi post, no imah prekaleno mnogo rabota i posle maika kato ozdravq doide pri men, taka 4e o6te po - malko vreme imah.
\/ MIR
Tuesday, July 17, 2007
И защото Веси каза, че това си е мое и аз трябва да си го постна сам:
Сега ще ти разкажа една история за едно момче на което не му пукаше за животът, не намираше смисълът в него и изобщо не му се занимаваше с нищо.
Като малък си беше луда глава, така нареченото лошо момче и почти никого не го пускаха да излиза с него. Мамините синчета постоянно се цепеха, че са заети, а истината беше много проста – родителите им не ги пускаха с него, защото знаеха, че ще се забъркат в нещо. От тогава той се озлоби. Да наистина беше много малък, за да разбере повечето неща, но някак си озря прекалено бързо поради създалите се обстоятелства в неговият живот. Ако зададеш въпрос на неговите родители за него тяхното мнение ще е, че е много кротко момче, но като всеки тинейджър издивява понякога. Те наистина по онова време не познаваха синът си, което не беше, защото те не искат да се занимават, а защото той не ги допускаше до себе си. Рядко им искаше пари, а винаги имаше, това много ги озадачаваше, но в течение на времето разбраха, че той работи и сам си изкарва парите една на 15. За едно петнадесет годишно момче по онова време наистина беше трудно да се намери работа, но той някак си винаги успяваше да омае работодателите. Имаше акъл, не е като да няма. Повечето от връстниците му страняха от него, както бяха научени от родителите си. Само едно момче изобщо не се съобразяваше с общоприетото мнение, от в момента, в който се бяха запознали не се разделяха. Никога не го беше оставял сам, а за сметна на това нашият човек никога не го зарязваше и си държеше на него. Двамата израснаха заедно. Но той си носеше злобата в сърцето и си правеше каквото трябва. Беше инат, няма какво да крие това. Но незнайно как това винаги беше в негова полза. Всички го гледаха и му намираха дефекти, но на него му харесваше да си е самият себе си, нямаше смисъл да се прави на нещо различно, което не е. Той беше сам със себе си, мислите си и своя приятел. От тая злоба и желанието му за въздух, защото понякога имаше чувство, че се задушава, но винаги изникваше един глас в главата му да не се предава, се роди и любовта към хип – хопът. Ненадейно той запълни не малката празнота в животът му. Хип – хопът не запълни цялото му сърце, а по-голямата част от празнината в него. Другата малка част я запълваше момчето с което бяха израснали заедно. Все пак те винаги бяха двамата, много неща им се бяха случвали и никога, ама никога не се бяха предавали един-друг. Любовта им към хип-хопа се роди по едно и също време. Двамата се развлякоха и тогава разбраха какво е да носиш някаква маркова дрешка, как ти гали егото и те кара да се чувстваш добре, както и хубавите маратонки и кецове.
Мъжът в тялото на 16 годишно момче се събуди. Просветнаха му най – различни тактики как да свали някое момиче. След един – два провала схвана гъвкавостта и си изгради подход и отношение. Почти винаги успяваше, а тактиките и галантните му лавирания ставаха все по – добри и по – добри с течението на годините. Никога не беше удрял жена, но един път му се наложи. Той не го искаше, но яростта го беше завладяла и и завъртя един шамар след което тя се свлече. Доста силен беше. Когато го направи не му олекна, а напротив започна да му тежи на съвестта. От онзи момент никога повече не си позволи да вдигне дори малкият си пръст срещу момиче. За сметка на това хич не си пестеше ударите срещу дразнителите. Голяма клечка с барут е. Драснат ли го там където го боли не прощаваше на никога.
Колкото повече ставаше мъж, толкова повече му се искаше да се забавлява повече не, че не го правеше доста, но пък и здраво учеше, не си играеше. Един ден се сблъска с едно момче. Това, което го учуди беше защото и този индивид беше развлечен. Нещо странно лъхаше от него. Те се запознаха и излязоха на кафе. Допаднаха си. Имаха горе – долу едни и същи интереси. Нашето момче го запозна със своето приятелче и което е най – хубавото те си допаднаха и веднага се разбраха. От този ден станаха трима изроди. Това, че бяха трима не продължи много дълго. Само една седмица. Новият приятел доведе своя най – добър приятел. Този човек беше много луд колкото всички. Ето ги вече четири вълци готови за лов. Хиляди колоритни случки. Щом някой “клонинг” закачи някой от глутницата беше веднага разръфан. Скочи ли един от тях другите трима веднага след него без да се замислят. Пазеха гърбовете си един на друг и никога не се предаваха. Вярно караха се от време на време, биеха се на шега, но никога не се лъжеха и мамеха.
Почнаха да обикалят страната. Като чели им беше предначертано да се запознаят с много други печени типове, с които наистина си допаднаха и създадоха една стабилна връзка. Наистина началната четворка беше главната, но и всички, които им бяха приятели също бяха важни. Ето те станаха повече приятели и се оценяваха като хора. Всеки който посмяваше да ги ръчне където не трябва си го отнасяше. Ако беше сам си ядеше боя от тоя който е ръчнал, а ако бяха повече се получаваше така наречената верижна реакция. Това се случваше рядко, но няма да си кривя душата, че е имало и доста такива моменти.
Един ден обаче нашето момче срещна едно момиче. Тя малко с пренебрежение се запозна с него. Някак не и се искаше. Но нашето момче си е инат и си настояваше да излиза с мацката. Тя излизаше с него и се опознаваха. Роди се едно прекрасно взаимоотношение. Той наистина я заобича. Готов да умре за нея и до ден днешен. Тя го подкрепяше и честно да си призная от толкова много грешки в животът го е спирала. Перфектно се вписа в компанията и доста добре се разбра с останалите трима пича. А те доста добре я приеха. Въпреки че не винаги тя беше с тях, не е присъствала на доста страшни моменти, а и те не винаги са били до нея физически, а духом се подкрепяха. Но когато трябваше винаги бяха там един за друг. Рядко се намират такива хора. Нашият човек я слушаше и добре, че правеше така, защото тя имаше уникален възглед за нещата. Наистина беше здраво стъпила на земята, въпреки че много често си позволяваше да лети из облаците. Но това си е тя и никога не се е правила на друг човек – естествена до последно. Един ден му хрумна на момчето да замине, за да си изкара повече пари за образованието. Тя го подкрепи, както и останалите трима вълка. Тогава момчето с което беше израснал му каза, че няма да го остави сам и заминава с него и изобщо не му пука той какво мисли по въпроса. И така заминаха двамата един ден от Февруари месец. И още са там. Да, мъчно им е за приятелите, но те гонят своето бъдеще, а приятелите не упрекват – те разбират. Много ви обичам за това, че сте до мен и знам, че никога няма да ме оставите, дори и след десет години раздяла. Не, че ще бъде толкова, но това е истината! Това е кратката версия на историята на моят живот до момента. А аз съм Борислав а.к.а. Бенжито.
Като малък си беше луда глава, така нареченото лошо момче и почти никого не го пускаха да излиза с него. Мамините синчета постоянно се цепеха, че са заети, а истината беше много проста – родителите им не ги пускаха с него, защото знаеха, че ще се забъркат в нещо. От тогава той се озлоби. Да наистина беше много малък, за да разбере повечето неща, но някак си озря прекалено бързо поради създалите се обстоятелства в неговият живот. Ако зададеш въпрос на неговите родители за него тяхното мнение ще е, че е много кротко момче, но като всеки тинейджър издивява понякога. Те наистина по онова време не познаваха синът си, което не беше, защото те не искат да се занимават, а защото той не ги допускаше до себе си. Рядко им искаше пари, а винаги имаше, това много ги озадачаваше, но в течение на времето разбраха, че той работи и сам си изкарва парите една на 15. За едно петнадесет годишно момче по онова време наистина беше трудно да се намери работа, но той някак си винаги успяваше да омае работодателите. Имаше акъл, не е като да няма. Повечето от връстниците му страняха от него, както бяха научени от родителите си. Само едно момче изобщо не се съобразяваше с общоприетото мнение, от в момента, в който се бяха запознали не се разделяха. Никога не го беше оставял сам, а за сметна на това нашият човек никога не го зарязваше и си държеше на него. Двамата израснаха заедно. Но той си носеше злобата в сърцето и си правеше каквото трябва. Беше инат, няма какво да крие това. Но незнайно как това винаги беше в негова полза. Всички го гледаха и му намираха дефекти, но на него му харесваше да си е самият себе си, нямаше смисъл да се прави на нещо различно, което не е. Той беше сам със себе си, мислите си и своя приятел. От тая злоба и желанието му за въздух, защото понякога имаше чувство, че се задушава, но винаги изникваше един глас в главата му да не се предава, се роди и любовта към хип – хопът. Ненадейно той запълни не малката празнота в животът му. Хип – хопът не запълни цялото му сърце, а по-голямата част от празнината в него. Другата малка част я запълваше момчето с което бяха израснали заедно. Все пак те винаги бяха двамата, много неща им се бяха случвали и никога, ама никога не се бяха предавали един-друг. Любовта им към хип-хопа се роди по едно и също време. Двамата се развлякоха и тогава разбраха какво е да носиш някаква маркова дрешка, как ти гали егото и те кара да се чувстваш добре, както и хубавите маратонки и кецове.
Мъжът в тялото на 16 годишно момче се събуди. Просветнаха му най – различни тактики как да свали някое момиче. След един – два провала схвана гъвкавостта и си изгради подход и отношение. Почти винаги успяваше, а тактиките и галантните му лавирания ставаха все по – добри и по – добри с течението на годините. Никога не беше удрял жена, но един път му се наложи. Той не го искаше, но яростта го беше завладяла и и завъртя един шамар след което тя се свлече. Доста силен беше. Когато го направи не му олекна, а напротив започна да му тежи на съвестта. От онзи момент никога повече не си позволи да вдигне дори малкият си пръст срещу момиче. За сметка на това хич не си пестеше ударите срещу дразнителите. Голяма клечка с барут е. Драснат ли го там където го боли не прощаваше на никога.
Колкото повече ставаше мъж, толкова повече му се искаше да се забавлява повече не, че не го правеше доста, но пък и здраво учеше, не си играеше. Един ден се сблъска с едно момче. Това, което го учуди беше защото и този индивид беше развлечен. Нещо странно лъхаше от него. Те се запознаха и излязоха на кафе. Допаднаха си. Имаха горе – долу едни и същи интереси. Нашето момче го запозна със своето приятелче и което е най – хубавото те си допаднаха и веднага се разбраха. От този ден станаха трима изроди. Това, че бяха трима не продължи много дълго. Само една седмица. Новият приятел доведе своя най – добър приятел. Този човек беше много луд колкото всички. Ето ги вече четири вълци готови за лов. Хиляди колоритни случки. Щом някой “клонинг” закачи някой от глутницата беше веднага разръфан. Скочи ли един от тях другите трима веднага след него без да се замислят. Пазеха гърбовете си един на друг и никога не се предаваха. Вярно караха се от време на време, биеха се на шега, но никога не се лъжеха и мамеха.
Почнаха да обикалят страната. Като чели им беше предначертано да се запознаят с много други печени типове, с които наистина си допаднаха и създадоха една стабилна връзка. Наистина началната четворка беше главната, но и всички, които им бяха приятели също бяха важни. Ето те станаха повече приятели и се оценяваха като хора. Всеки който посмяваше да ги ръчне където не трябва си го отнасяше. Ако беше сам си ядеше боя от тоя който е ръчнал, а ако бяха повече се получаваше така наречената верижна реакция. Това се случваше рядко, но няма да си кривя душата, че е имало и доста такива моменти.
Един ден обаче нашето момче срещна едно момиче. Тя малко с пренебрежение се запозна с него. Някак не и се искаше. Но нашето момче си е инат и си настояваше да излиза с мацката. Тя излизаше с него и се опознаваха. Роди се едно прекрасно взаимоотношение. Той наистина я заобича. Готов да умре за нея и до ден днешен. Тя го подкрепяше и честно да си призная от толкова много грешки в животът го е спирала. Перфектно се вписа в компанията и доста добре се разбра с останалите трима пича. А те доста добре я приеха. Въпреки че не винаги тя беше с тях, не е присъствала на доста страшни моменти, а и те не винаги са били до нея физически, а духом се подкрепяха. Но когато трябваше винаги бяха там един за друг. Рядко се намират такива хора. Нашият човек я слушаше и добре, че правеше така, защото тя имаше уникален възглед за нещата. Наистина беше здраво стъпила на земята, въпреки че много често си позволяваше да лети из облаците. Но това си е тя и никога не се е правила на друг човек – естествена до последно. Един ден му хрумна на момчето да замине, за да си изкара повече пари за образованието. Тя го подкрепи, както и останалите трима вълка. Тогава момчето с което беше израснал му каза, че няма да го остави сам и заминава с него и изобщо не му пука той какво мисли по въпроса. И така заминаха двамата един ден от Февруари месец. И още са там. Да, мъчно им е за приятелите, но те гонят своето бъдеще, а приятелите не упрекват – те разбират. Много ви обичам за това, че сте до мен и знам, че никога няма да ме оставите, дори и след десет години раздяла. Не, че ще бъде толкова, но това е истината! Това е кратката версия на историята на моят живот до момента. А аз съм Борислав а.к.а. Бенжито.
Subscribe to:
Posts (Atom)