Смъртта идва без покана!

Не искаш нищо друго, освен да си въртиш бизнеса,
обаче ситуацията става доста кризисна,
когато започнеш да плуваш в чужди води.
"Спри!" Крещя, но ти не ме чуваш,
а за враговете си и пукната пара не струваш.
Не си мисли че ще те оставят да лудуваш.
Ноща е светла в сравнение с това,
Което се върти в техните глави.
Последна възможност, не те интересува,
нагушил си се, ама и дявола не си кротува.
Засада, изстрел, два, дори 3,
не чуваш нищо, а корема ти кърви,
гори всичко, а може би халюцинираш,
как ли се чувстваш когато знаеш, че умираш!?
Предсмъртен стон ти се изтръгва от устата
и смъртта нахлува без да чука на вратата.


Обичаш парите и аз страшно ги обичам,
би било глупаво да го отричам.
Обичаш жените и аз страшно ги обичам,
не съм Педро Гонзалез, да го отричам.
Това ти се върти и на тебе в главата,
плащайки на тая да се качи в колата.
Ами другата, защо не бъдат две,
добре, хаа, ти мъж ли си или не.
А след това правите всичко, което ти хрумва
и в някой слънчев ден истината гръмва.
Изпълнен със страх правиш шибания тест,
положителен резултат и в тебе бликва смес
от стрес, омраза и мъст.
Твърде късно е, вече си на изкупителния кръст.
Коя от 2-те е била няма значение.
Изкуплението ти е СПИН...Амин!


Надигаш треперещите си ръце.
Избърсваш потта от нервното си лице.
Затягаш още веднъж лакътя с връвта
и усещаш топлината на кръвта.
А после се съсредоточаваш в иглата,
възбуден вливаш течността в ръката.
Това беше и последния ти гаф.
Започваш да усещаш ефекта на свръхдозата СТАФ.
Удоволствие като от серия оргазми,
а след това идва ред и на предсмъртните спазми.
Илюзия, болка и все по малко живот,
сега вече май не ти е чак толкова гот.
Опитваш се да кажеш нещо, но заспиваш.
Искаш да знаеш накъде отиваш!?
Никъде другаде осен в пръстта,
при твоя най-добър приятел - Смъртта!


Цял живот му повтарях,
но той така и не схвана...
че смъртта идва без покана.