...Козът е рол...

А бе ровчих си из някои от старите неща и най - интересното е, че намерих неща, които не трябваше да са там, но пък много смешно ми стана, то не точно смешно, а някак весело и тъжно. Даскало! Кво да ви обеснявам, ама странното беше, че имаше и 1 есе захвърлено там. Много съм добър, ей! Имам 5,88 как го е сметнала идея си нямам, ама щом пише толкова, значи не е по-ралично. Козът е рол!! А ето го и есето:

.

Какво е да бъдеш самия себе си?

.

Есе

.

Странно нещо е животът. Като река е. Блъска те в бреговете, камъните, дънерите, а ти като едно просто същество се бориш сам с бурните и калните й води. Това изсмъква всичките ти жизнени сили. Живеем, за да умрем - това е ясно! Няма смисъл да се спори с мен. Доказано е. Човек се ражда, живее и после умира. Две неща са сигурни в тоя живот - че ще умреш и че ще живееш жовотът си, така както го направиш, така че зависи само и единствено от вас дали ще пробягате през живота, правейки се на някой друг или ходейки спокойно, наслаждавайки се на всяка глътка въздух бъдейки самият себе си.

Още от най - древни времена някой са осъзнавали това, а други винаги са били това, което не са. Ето от къде идва тенденцията да си някой друг, а не този, който си в действителност. Някак по-модерно им се е струвало на хората. И те са го правели, пропилявайки животът си в илюзии за това, което не са. Доказано е, че колкото повече се подържа една лъжа, една небивалица, една илюзия, тя се превръща в реалност. Така хората не могат да усетят истинския живот. Колкото и тъжно да звучи - това е така. Дори днешното поколение си "умира" да се прави на нешо повече, да подържава на комшията, който и пет пари не струва. Всички си мислят, че е модерно. Чудя се тези хора знаят ли какво е да си самият себе си или просто са си загубили Азът някъде в превода? Предполагам, че този въпрос ще си остане риторичен, защото едва ли някой от тях ще може да ми отговори. Само се чудя и не мога да си отговоря на въпросът: "Кое му е толкова модерното? Оригиналното?" Това за мен са копия - клонинги без лице, мисъл и цел.

Уникалност, оригиналност, цели, съзнание. Какво е това? Има ли смисъл в днешни дни или просто се е изгубил по прашните пътеки на еволюцията? А какво е да бъдеш самият себе си? Да бъдеш самият себе си, ако си съумял да се запазиш цял, чист и незасегнат от днешната "мода", е нещо неописуемо, онази сладка тръпка, която тече по вените ти, която ти дава живот. Да си самият себе си е най - оригиналното нещо. Да чуваш собствените си мисли, да дишаш собственият си въздух, да знаеш, че си различен от всички останали, а не някакво просто копие на някой те изпълва с живот! Незаменимо чувство!

Самият аз съм себе си във всеки един момент от моя живот, не слагам маски, просто умея да лавирам между различните ситуации и пак да се запазя "здрав". А какво е да си Борислав Петров Василев? Това е да си обикновено момче с любов към определени хора и определени неща. Да обичаш страсно черната музика, тя не се слуша с ушите, а със сърцето. Да уважаваш приятелите си. Трябва да си подготвен за всичко, което теоритично може да ти се случи през даден ден. Винаги да запазваш спокойствие в екстремни ситуации, да живееш животът си пълноценно, да поемаш рискове и да не ти пука за малковажни неща, защото един път се живее! Да танцуваш добре брейк, да можеш да цакнеш - не перфектно разбира се - някой друг стрийтбол дрибъл, и да владееш математиката на горе - долу отлично ниво. Да си здраво стъпил на земята.

Ето това е да бъда себе си, себе си във всеки един момент. И гордо мога да кажа, че никой не може да ме копира, аз съм си единстен и уникален, както всички хора, които са себе си. Другите могат да се опитват да бъдат мен, но аз нося истинското Аз в сърцето си и не ме е страх да го използвам всеки ден, всеки миг - постоянно!

...Ластик...

Всеки път стоя и се чудя, защо ли всеки път щом натисна клавиша почва да се лее болка, не зная, може би щото се чувствам просто безсилен, слаб и завързан с окови и наситен с отрови. Лавилен, отпадна и неспокоен, но със слух боен, не само когато съм погълна вече джин троен съм разумен, режещ и нежен, не безметежен, тежък, платежен ли? Ся съм сериозен и лабежен. Аз съм лавина, градушка, горя като лютива чушка! Който ме взема на мушка бих му казал да бяга, светът е малък, няма просто къде да се скриеш и да виеш и църкаш, зад мен да пърхаш пак ще те намеря! Обичам и мразя, най - вече обичам и съм горд с това, до мен има жена, която ми пази гърба, а аз пазя нейния! Това не са откровения, за хора с мнения - не ме ебе за вашите мнения!!!
Подгохила ме е болката, но не знам защо. Агресията е на 100%. Омръзнало ми е от чакали, не стига, че сме малко, ами се и изяждаме. Колко сте жалки и позорни. Лигави сте като плацента. Не знам дори защо го пиша това, но знам че в него някои хора ще намерят най - великия смисъл. Е това са приятели, както жената, която ми пази гърба каза: "Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе!" Това ме надъха да продължавам напред с това, което правя, зашото животът е толкова кратък, миговете толкова много, а приятелите толкова малко - жалко! А ти копеле прозрачно продължавай да се опитваш да ме храниш и бедиш. Аз съм бил позьорче, аз съм бил син майчин, аз съм тоя без мозък, според тебе, ама тези които знаят мен - на тебе се смеят! Не ме заплашвай, защото знам, че куче, което много лае не хапе, да не се озовеш сам срешу мен. И много ми е чудно, ако се погледнеш в огледалото дали няма да ти помаха най - големият позиор? И как преживяваш цял ден без да ти иде да се убиеш в земята? Ти си роб мойто момче!!
А аз - свободен съм да правя к'вото искам, к'вото мога, макар и с вързани ръце намирам с к'во да се боря! И споря щото, ако няма кой да спори къв е прогреса? Само да клатиш феса, щот ти влиза в интереса! Звучи ми не смешно ми долно, да си мислиш, че си най - добрия или нещо от сорта, тва е позорно, особено в ситуация за момента!!! Аз си знам пред кой искам да важа!! Макар да съм 6, 8, 17, 18, 20, 100 в твоите очи - не ме вълнуваш! Господарят ти те вика...