Ластик...

Приказката беше доста проста...
Едно време в квартала зад панелите на моста банда голяма, войска перфектно подбрана от психопати не един и двама, неподходящи за смяна! Квартал добре покрит от всяка блага дума, и който играе обут и другия барал бастуна! Голяма сума, яко падала в ръцете, тая скапана мизерия убила умовете. Блоковете били ниски, хората в тях малко, с материално положение определяно на доста жалко! Хора криминални. Интригите вече банални. Кеша идвал от грабежи, следки нелегални. Обноските били брутални и тоз, който паднел в ръцете на ченгела тъп още помнел прътите метални. Квартал на бели - ненормални! Никой черен няма и всеки скапан ден свършва все с нова поредна драма на не един познат и двама, свързани за бяла дама... Всичко отива къде? За казана...

И помня него, беше зелен, най - много пети клас. Беше малък, беше нищо, беше копеле без глас. Беше добър - не се ебаваше с другите хора, но съдбата го прати на битка в контра отбора! Беше хаос, беше война... Във войната няма правила! Незнам защо, но той избра да бъде слабата страна. Войната стана катаклизъм, имаше огън и жар. Беше свикнал с поражението, за него нямаше цяр. И няма ръчкането да напише "барба". Няма просяк, които да не иска, да не бъде цар. Той беше прозрачен и другите минава през него... И дума да не ставаше, че знаеше какво е его!
Войната бе толкова дълга, че вече нямаше край. На бойното поле не можеш да си тръгнеш "bye - bye"!
Ротата го ебаваше, направо го правеше луд, не можеше да свикне с мисълта, че точно той е шут! Не! Видя се края, сега се сещам и зная, че щом съм прав АЗ никога не трябва да си трая! И няма, няма, и няма, няма, няма, няма, няма, няма, няма да си трая!

А за Reebok G6 II?

А бе яд на поразия

Е точно такива бяха...
Понеже си скъсах Jordan 7 N007 (леко ми се падаха любими, щото бяха от Камен, Стамен и Владура лек подарък) не6то съм си харесал

Ей незнам какво ще каже някой за тях, ама аз съм си ги харесал..

Но може и да не си взема нищо... Понякога незнам какво искам...
Аре мойте хора кажете какво да правя?

Една Усмивка

"Не си играй с него той върши само бели!"
Така съветваха децата си всички родители
от квартала, когато лошото момче
отиде да повика тяхното възпитано синче.
И то се изцепва от вратата "Сега съм зает.",
а аз събирам сили и продължавам напред,
пеейки си своята песен:
"Дръж се защото живота не е лесен..."
И отново крача сам по улицата,
вглеждам се 1 по 1 на хората в лицата
и както бездомникът търси топла завивка,
аз търся топлината на 1-а добродушна усмивка,
с която да сгрея цялото си създание,
изпълнено с жажда за малко внимание.
Ей, човече, аз съм тука долу, погледни,
към мене и ми се усмихни!

1-а усмивка за младите играчи,
1-а усмивка толкова много значи,
когато имаш нужда от нея. . .
1-а усмивка с която да сгрея
ледената болка в сърцата
на бъдещите войни на улицата.

Погледни ме в очите, какво виждаш в тях,
надникни ми в душата, открий моя грях.
Kaжи какво направих, къде съм сгрешил,
но не ме карай да съжалявам, че съм се родил,
защото аз обичам живота,
а може би не съм се сблъскал с него, но каквото
и да говорим аз знам,
как е да си обиколен от хора, а да се чувстваш сам.
Знам добре к`во става с онова хлапе,
когато стане на 16, нормално ли е
да гледаш как маминото синче
разкарва на татето с колата кучките,
а ти си никой, ти си там долу
и гледаш отстрани като на няк`во шоу.
О`К, правиш каквото трябва, нали!!!?
Повече грехове, повече пари!
Започваш да вдишваш аромата на скъпите парфюми,
който ти купуваш. Не са нужни думи,
просто стоиш и трошиш парата,
а те те слушат защото ти диктуваш правилата...
И какво получаваш 1-и щастливи мумий,
усмихващи се не на теб, а на твоите суми...
"Ама, ти си толкова готин, мили!"
Хъ, майната ти, кучко, спри да се хилиш!!!

1-а усмивка за младите играчи,
1-а усмивка толкова много значи,
когато имаш нужда от нея. . .
1-а усмивка с която да сгрея
ледената болка в сърцата
на бъдещите войни на улицата.

Толкова много несправедливи наказания,
толкова много излишни изпитания,
толкова много скалъпени обвинения,
резервираност и предубеждения.
И всичко това към 1-и обикновени деца,
набедени по 1-а или друга причина.
И като го отритнеш какво очакваш да стане,
да си извади поука и да хване
правия път, а кой е правия път...
всички разбираме едва в деня на страшния съд.
И майната им на шибаните интриганти,
определящи кое е добро и кое зло, педанти,
избиващи комплекси в подрастващите хлапета,
само защото се страхуват от истинските копелета.
Майната им, момче, само от теб зависи,
давай напред, аз съм с теб, усмихни се !!!

Днес е специален ден...

T - Mac 6 :)

Darkness vs. Junior

Rocking 2 the front

Rocking 2 the back

HaTs that i got..

Една част от тях ..

Ко си купих... какво ми подариха преди време... и до какъв извод стигнах...

Ето това си взех оня ден :)
много съм горд :Р =>

(Sean John Hoody)

Но не е само това :)

А Sean John Trap Star Tee ми го подариха за рожденият ден :)

:) Малките неща определят щастието!

Стоп!

Multiple gunshots fill the block, the fun stops!Niggaz is callin cops, people shot, nobody stop...

Обичам ви!

Имам мн приятели и познати. Няма да ги определям кой е по - важен и кой не е. То се знае, че това са най - близките до мен.

1. Владомир а.к.а. Владура
Това момче е с мен от толкова много години, вече не помня колко. Ето дори сега е с мен в Испания. Първоначално беше запланувано само аз да сум тук, но той дойде и твърдо заяви, че идва с мен, а аз нямаше как да му кажа не. Толкова много сме преживяли с него, че може би дължим животите си един на друг. Къде ли не сме ходили, какво ли не сме правили, с кой ли не сме влизали в комфликти. Това сме ние - двама луди, но по отделно, а заедно.. заедно сме психично болни!
Владура, брато, обичам те!!

2. Стамен а.к.а. The DoGGfaTher
Хе-хе-хе. Много мой човек. Помня когато се запознахме с него. Бях май на 16. Тогава беше една - две седмици преди Велик ден. След това обикаляхме църквата с това момче и тогава той видя нещо необичайно в мен - носех бокс в дясната си ръка. Попита ме " - Защо носиш това?" А аз тогава му казах "- Заради тези, които не са като нас... Може да му духнат свещта и тя да угасне!" След това той наведе глава и каза само " - Не те разбирам." И ето точно една година по - късно ме разбра. Беше взел, точно като мен, един бокс... И се наложи да го използва след като му угасиха възможно най - нагло свеща!Тогава той ме погледна и каза " - Сега вече те разбрах". Оттогава е бил винаги зад мен.
Стамбата, брато, обичам те!

3. Камен а.к.а Johnny
Един ден се появи със Стамен. Стамен ни го представи със следните думи "Това е много мой човек, израснали сме заедно." След като го гледахме така с неудобрение първие няколко часа той доказа, че е точно за нашата компания. Същата вечер леко се сбихме и ако не беше Камен нямаше да успеем да се справим. Оттогава и той стана мой човек. И ето до ден днешен е зад мен, въпреки че аз съм тук а той в България, но знам, че той ще бъде там и когато се върна, готов като войник отново да застане до мен.
Johnny, брато, обичам те!

Еха, не сме само това. Има още един човек, който е заслужил моето искрено уважение. Не се е бил редом с мен, нито пък е бил навсякъде. Просто неговата морална подкрепа ти е достатъчна за да се нахъсаш да направиш всичко. Страшно приятелче и супер стъбилен човек:

4. Веселка а.к.а Веси. С нея се запознахме на един от панаирите. Няма да забравя никога как ме изгледа когато отидох при нея и небрежно я попитах дали иска да се запознае с мен. Е такъв тежък поглед ми хвърли, направо си ми казваше "Не се ебавай с мен". Е все пак се запознахме и не изгубихме връзка. Тя е единствената ми жена приятелка. Когато исках да замина говорех с нея и тя ми каза следното "Следвай пътя на успеха."
Веси, сестричке моя, обичам те!

И ето ме тук в Испания с Владура... сещайки се за яките моменти в България. Не знам какво може да ми хрумне тук в продължение на двете запланувани за престой години, но мисля, че ще се върна и хаоса отново ще цари!

20. 02. 2006г.

Тръгнах на 20. 02. 2006г. от това мястона речено Плевен за да стигна до съвсем друго - гр. Малага (Испания).